Skip to content
Начало » Блог

Експеримент: 2022

Страх от промяна

2 януари 2023 година е и вчера беше краят на един експеримент, донесъл ми много знания за света, за мен самата и за хората. Той е личен, но ще го споделя, защото блогът е мой и съм си обещала да пиша за приятни и неприятни неща, ако това ще е в помощ на дори един човек.

Защо се стигна до експеримента?

В края на 2021 година изпаднах в много голяма дупка, в дъното на която ме чакаха депресията, безнадеждността и Паника Таки. Казах си, че е нещо временно и реших да си дам време да “оздравея”. Не се получаваше и нещата се задълбочаваха. 3 месеца нямах сили да изляза от вкъщи и да правя каквото и да е. Да работя също ми беше изключително трудно, а аз съм работлив човек по природа.

Хората около мен започнаха да се притесняват и реших, че е време да се срещна със специалист. Отидох на психиатър, който ми каза, че положението не е безобидно и без антидепресанти няма да се справя лесно в никакъв случай. Препоръча ми и психотерапевт.

Аз, като човек, който е патил от антидепресанти в миналото си, реших да проуча какво точно ми е изписано. Изрично ми беше казано да не го правя.

Разбира се, в България информация за лекарствата няма, та проучвах в чужбина. Оказа се, че ми е изписан тежък антидепресант (беше ми казано, че не е такъв), променящ нивата на естрогена, което от своя страна сравнително често води до рак на гърдата. Никой не се поинтересува нивата на моя естроген какви са, а просто се назначи едно лекарство. Излишно е да казвам, че се отказах от антидепресантите щом прочетох всичко и се свързах с психотерапевта.

Видяхме се с него и той сподели, че ще е много трудно да се справя без хапчета и не трябва да ги отричам по този начин. Това беше нещото, което имах нуждата да чуя. Че няма да успея да изляза лесно от дупката БЕЗ антидепресанти от втори специалист.

Какво направих?

Първото чувство, което усетих беше несъмнено една безнадеждност, но се замислих за нещо – не сме ли ние господарите на собствените си мисли и действия?

Моят психотерапевт ми препоръча книгата “Да се чувстваш добре” на Дейвид Бърнс, както и насоки за измъкване от състоянието. Помогна ми да разплета кълбото от нелогични мисли и да се взема в ръце.

Експеримент: 2022
shutterstock.com

Започнах всеки ден да правя обратното на това, което искам. Ето и кратък списък на всички промени, които предприех:

  • Спретнах си едно офисче набързо и започнах да си работя там.;
  • Зададох си на ден да правя минимум 2000 крачки, които после увеличих на 3000. Малко са, но на този етап бяха все пак нещо. В момента са минимум 7000.;
  • Реших, че трябва да излизам поне веднъж седмично извън пределите на дома. Дори да е до магазина, просто да изляза. Всяка сутрин се стараех да слизам да играя с кучето на двора.;
  • Когато усетих, че успявам да се справя с всичко, което си наложа, вкарах тренировките. Няма да ви лъжа, че докато бях в тази дупка, плачех докато тренирам. Първите 10 тренировки бяха със сълзи на очи, защото исках да си легна.;
  • Общуванията с приятели и роднини ги вкарах бавно в ежедневието си и ги смятах за задача, която трябва да отметна. Всеки път, когато се виждах с някого, го отбелязвах в тефтера си, за да се похваля на психотерапевта.;
  • Зададох си въпроса “Какво в момента ми е комфортно?”. Отговорът беше “Работата ми е комфортна”. Краят на този комфорт настъпи, когато мъжът, който ми даваше стабилност, докато минавах през собствения си ад, не беше между две работни места и аз исках да му бъда подкрепа. Казах си, че не мога да си позволя да имам такъв човек до себе си и да не съм опората, която заслужава. Заедно сме, за да сме спътници в живота, не да сме си в тежест. Правилното решение беше да се развивам. Разбира се, можех да се откажа от професията си и да започна да работя нещо, за което квалификация не е нужна и щеше да е за повече пари, но все пак трябва да мисля в дългосрочен план. Започнах отново да работя с клиенти, както и да си припомням старите умения. С времето преминах на проучване на различни фирми, занимаващи се с това, което и аз, като за всяка водех вътрешен диалог, порицавайки се, че не съм достатъчно добра и няма да опитвам там. В един момент си припомних защо започнах този експеримент и каква беше целта му – да се изправя срещу всичките си страхове. А какви са те? Новото. Непознатото. Предизвикателството. Изправих се пред тях, стиснах зъби и ги направих на пух и прах.;
  • Говорейки за страхове, един от най-големите ми такива винаги е бил шофирането. Не бях шофирала от 5 години и реших да си припомня и това. Започнах бавничко преди малко повече от месец и вече си шофирам самостоятелно за по-кратки разстояния. Има още много за припомняне, планирала съм да се свържа и с инструктор.
Експеримент: 2022
pexels.com

Какво разбрах благодарение на експеримента?

  • Всички изпитваме различни страхове и не трябва да съдим останалите за техните.;
  • Всички грешим и е добре да се учим от грешките си. Голяма част от нашите грешки са от некомпетентност, а не от злонамереност.;
  • 90% от хората преминават през едни и същи трудности, но стигат до тях по различен път.;
  • Не трябва да се сравняваме с другите, защото за всеки успехът се измерва по различен начин. За някои са хубави и скъпи вещи, за други успешна кариера, за трети – любов. За мен лично са любовта, разбирателството и кариера, която да съм изградила сама и без чужда помощ. Засега смятам, че съм постигнала своя успех.;
  • Животът е прекалено кратък и трябва да бъде прекаран с любимите ни хора (и животни, разбира се). Няма никакво значение каква кола караме, дали носим дрехи за стотици левове, ако у дома не ни чака някой, с когото да се сгушим и да споделим деня си.;
  • Да бъдем мили и да бъдем от полза дори и за някой непознат. Не знаем през какво минава човекът срещу нас. Грубото отношение и лицемерието са признак на ниска самооценка и страх. Научена съм, че на лошото трябва да се отвръща с добро (не важи във всички случаи) и чак сега разбрах защо. Защото, когато някой е груб с нас си има причина – нещо го тревожи и не се чувства добре в кожата си, затова не трябва да отвръщаме със същото. Влошаването на ситуацията не би помогнала никому. Ако някой е прекалено токсичен за нас, просто не трябва да го държим в живота си.;
  • Късметът не съществува. Абсолютно всичко, което ни се случва в живота е заради нашите избори. Половинката до нас, кариерата, приятелите, отношението на околните – всичко. Животът е в нашите ръце. Ако сме нещастни и не правим нищо по въпроса да променим това, то ще продължим да сме нещастни.

Знам, че за много от читателите ми тези неща, които постигнах през 2022 година, ще са част от ежедневието. Нищо страшно и нищо невероятно. Това не е така и за хората с тревожност. Те виждат пред себе си много високи стени, които изпитват ужас да прескочат. Страх ги е от провала, от несигурността и от това какво ще си кажат хората. Всяко нещо, което за обикновен човек е лесно, то за такъв с тревожност е изключително трудно, заради обзелия го нелогичен страх.

Не ни съдете строго. Трудно ни е, но често показваме, че имаме изключително силни характери и можем да се справим с всичко. Единствената разлика е, че докато покоряваме света, постоянно се съмняваме в себе си без дори да има причина.

Експеримент: 2022
pexels.com

За този “експеримент” искам изключително много да благодаря на д-р п.н. Владимир Маринов, който подхождаше с разбиране и успяваше да насочи мислите ми в правилната посока.

Голяма роля изигра и мъжът до мен, с когото си говорим на философски теми почти по цял ден и благодарение на него стигнах до много важни заключения, помагащи ми да се справям по-добре в ежедневието.

И на последно място, но не и по важност – Джордан Питърсън. Слушайте го, гледайте го, четете го този човек. Ще научите много.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *