Само дни след рождения му ден, на кадифеното си диванче приветствам Емануел Тонев. Винаги усмихнат и много топъл човек, който въпреки младата си възраст, показва завидни умения по дигитален маркетинг.
С него ще си говорим за LinkedIn като социалната мрежа, която свързва професионалистите от цял свят. Той ще ни сподели и най-големите грешки при поддържането на профил там, както и някои полезни практики. Enjoy!
Здравей, Емо и добре дошъл! Макар и да успях да синтезирам що за човек си, представи се и ти на читателите. Със сигурност ще им е интересно.
Здрасти, Криси! Бягам от клишетата, затова бързо ще скъся дистанцията, както между нас, така и между мен и всеки един твой читател. Казвам се Емануел, но предпочитам да ми казват – Емо. На 23 години, родом съм от гр. Нови пазар, но към настоящия момент уча, работя и живея в гр. Варна.
Хората ме определят като висококвалифициран специалист по дигитален маркетинг, а аз се определям като обикновен човек, който харесва дигиталния маркетинг и не се различава по нищо съществено от всеки един друг негов колега. Неслучайно се смятам за “лаик в маркетинга”, тъй като смятам, че има още много хляб да ям.
Попитах мама как е най-добре да се представя и тя ми каза: “Кажи нещо за себе си на професионално ниво и нещо за личния си живот”. Думата ѝ е меко казано закон, затова слушам и изпълнявам.
Към днешна дата успях да развия разбиране за различните стратегии, тактики и инструменти използвани в сферата на дигиталния маркетинг. Запален съм по дигиталните технологии и социални медии, като притежавам богат опит в разработването и прилагането на цялостни планове, които обхващат различни канали, но смея да твърдя, че любимият ми е LinkedIn.
Именно там притежавам свой собствен LinkedIn бюлетин с около 10 статии в него и около 1500 абонати. Бил съм гост на няколко подкаста за дигитален маркетинг и разказване на истории, като също така съм водил лекции и семинари в различни университети и събития.
Неведнъж съм определян за “микро инфлуенсър” в LinkedIn. Аз лично предпочитам по-скоро да ме наричат “лидер на мнение” поради една основна причина – инфлуенсърът промотира, лидерът на мнение вдъхновява.
Що се касае личния ми живот – обичам да гледам сериали, да играя бордови игри, случва се да ходя на фитнес, да прекарвам време с кучето си – знаехте ли, че то е микро инфлуенсър?
Стопанин “лидер на мнение” и куче “микро инфлуенсър”. 2023 година сме вече, няма как. Знам, че то се казва Токио, ще ни разкажеш ли как дойде идеята за името и за неговата кариера?
Името му беше избрано още преди да го взема. Ако щеше да е мъжко, то Токио беше името за него, а ако беше женско – Индия.
Ако трябва да бъда напълно честен, преди да го имам, не харесвах кучета и го взех малко по неволя, но в момента разделите са ни доста трудни, дори за кратко.
Относно това защо и как Токио стана “микро-инфлуенсър” мога да кажа, че нямаше как да не се “възползвам” от факта, че имам домашен любимец. Да кажем, че винаги съм си мислил, че ако имам любимец някой ден, независимо какъв, то ще започна да развивам профили на животинчето в социалните медии.
Instagram профилът на Токио е the.frenchietokyo.
С теб се познаваме от един много полезен семинар на SoftUni – LinkedIn Masterclass, на който ти беше лектор. Разкажи ми как започна израстването ти в социалните мрежи и защо избра LinkedIn?
Израстването ми в социалните медии започна в края на 2021 година, когато реших да започна да създавам съдържание. Търсейки си канал и аудитория, гледах в перспектива и си казах, че трябва да избера платформа, която да използвам и занапред, както за лични цели, така и за бизнес. LinkedIn беше именно една такава социална медия, та затова дадох начало именно в нея.
Израстването ми започна постепенно. Първоначално качвах по 1 пост седмично, знаете, онези странни публикации как да бъдеш успешен лидер, как да водиш разговор с хората от екипа си и прочее.
В някакъв момент разнообразих постовете си и започнах да говоря за дигитален маркетинг и отчасти за човешки ресурси. Хората харесваха стила ми на изразяване и начинът, по който предоставях информацията. Предполагам всичко това + мотивация + постоянство и станах това, което съм днес.
Според теб, кои са най-честите грешки, които хората допускат, когато използват LinkedIn?
Най-честите грешки, които хората допускат в LinkedIn според мен са 4 на брой:
- Не са автентични – за да бъдеш успешен, в която и да е социална медия винаги трябва да си автентичен. Така аудиторията започва да ти вярва и да те разпознава като експерт. Повечето се опитват да подражават на някого. Няма нищо лошо – самият аз се опитвам да приличам на моите “идоли” в бранша, но винаги пречупвам всичко през своя призма. Затова ми се и получават нещата… донякъде… или поне така казват хората.
- Не знаят разликата между кражба и копиране – да обърнем повече внимание на самото копиране от предната точка. Аз подкрепям копирането на идеи, но винаги трябва да има нещо иновативно изкопираната идея. Ако се създава съдържание, което е 1:1, то е кражба. Губи се смисълът на понятието “създател на съдържание” или “експерт”.
- Непостоянни са – LinkedIn изисква време и това е факт. На мен ми отне около година, за да опипам почвата си и да започна да създавам стойностни неща. Трябва постоянство както в съдържанието, което е качвано, така и в комуникацията с хората.
- Отказват се твърде бързо – тази точка малко препокрива предната, но когато не получават добри резултати, хората са склонни да се отказват. Това е най-голямата им грешка. Аз самият съм отделял часове за пост, който е събирал грозно малко количество ангажираност, но това не ме е съборило до ден днешен. Е, може би падам малко духом в такива моменти, но винаги продължавам напред!
Ако трябваше да ни дадеш само 3 съвета за правилното развиване на LinkedIn профила, какви биха били те?
Няма “3 най-правилни съвета за правилно развиване на LinkedIn”, но има практики, които е по-добре да реализирате от други такива.
- Най-силното ви оръжие е личният ви профил – превърнете го в своя основен коз за социални продажби. Продавайте себе си на аудиториите, трупайте клиенти и съответно в някакъв момент ще монетизирате.
- Коментирайте, коментирайте, коментирайте – най-ценните ми партньорства и връзки в LinkedIn са създадени именно следствие комениране под различни публикации и намиране на общи интереси и език с хората.
- Използвайте хаштагове – въпреки привидно “умрелите” хаштагове в платформата, те запазват своята сила, поне на запад, и продължават да бъдат силно оръжие за достигане до вашите аудитории.
Като спомена хаштагове, #РазмислиРаботни и концепцията зад него, събраха доста популярност в LinkedIn. Как ти дойде тази идея?
Идеята за #размислиработни ми хрумна много спонтанно. В спалнята си имам дъска за писане на идеи. Веднъж я загледах и имаше някакви несвързани думи, останали вследствие на текст, който явно съм изтрил преди време.
Две от думите, останали на дъската бяха “мисли” и “работа”. Замислих се как хората имат толкова много неща, които мислят за фирмите, в които работят, но ги е страх да го кажат. Ето така се роди и идеята – започнах да огласявам всеобщото мнение публично.
Според теб, LinkedIn ли е бъдещето на професионалистите?
Определено заставам зад твърдението, че ако искаш да си успешен в професията си към настиящия момент, се нуждаеш от LinkedIn. Не се знае как ще се развие платформата с времето и какви нейни алтернативи ще бъдат създадени, но спрямо целите и замисъла, това е най-добрата социална медия към наши дни за професионално развитие.
Беше ми приятно да си поговорим, Емо! Тъй като интервюто ни е към, края си, на всички гости задавам еднакви последни два въпроса. Като за начало, ще ни споделиш ли за твой таен талант, за който никой не подозира.
Талант имам, да. Освен креативен съм и доста артистичен. Свиря на 5 музикални инструмента – пиано, синтезатор, акордеон, китара и укулеле. На повечето от тях съм самоук, а на всички тях свиря само и единствено по слух.
Като за десерт, съществува ли максима, която те мотивира да не се отказваш пред трудностите, които се изпречват на пътя ти?
Има фраза, която е главната мотивация в живота ми:
“Със същата вряща вода, с която омекват картофите, се втвърдяват яйцата. Много по-важно е какви сме отвътре и как реагираме на обстоятелствата, отколкото какви са те.”
Когато ми е най-трудно в професионален план си спомням за тази мисъл и продължавам напред – 100% по-отдаден и упорит!