Преди време се срещнах виртуално с Миро, Веси и Митко и първaтa ми мисъл беше “Какви слънчеви хора…”. Така ги наричам и в кореспонденцията помежду ни. Те са от онези слънчеви хора, при които нещо “кликва” и разговорите са лесни, приятни и неангажиращи.
Днес си говорим с тях и на Кадифеното диванче, където ще обърнем внимание не само на тях, но и на “Игриказки”, импровизационния театър и как игрите ни сплотяват и развиват.
Здравейте, Миро, Веси и Митко. Благодаря ви, че приехте поканата ми. За читателите, които не ви познават, ще кажете ли по нещо за себе си?
Миро: Здравей, Криси. Аз съм Мирослав Николов, родом от град Попово. Там учих в хуманитарна гимназия и се радвах на хубаво детство със спорт, музика и приятели. Повече от половината си живот съм преживял във Варна, където получих образование в областта на икономически и технически науки. Работил съм в сферата на недвижимите имоти, но винаги съм искал да се грижа за добруването на хората наоколо.
Веси: Казвам се Веселина и съм от Варна. Към момента работя в отдел Човешки ресурси на една международна компания. Бих се определила като търсещ човек. През годините съм имала увлечение към фотографията, рисуването, различни спортове и много други занимания.
Интересът ми към личностното развитие ме отведе към импровизационния театър и през последните години обследвам различни негови направления. Във Варна водя тренировки с импро игри. Участвам в група за импровизационен театър на английски и скоро завърших и курс по Плейбек театър. От октомври съм част от преподавателския екип на Театър “Драмеди”.
Митко: Казвам се Димитър Караиванов и съм актьор по професия. От над 20 години се заминавам професионално с театър както за възрастни, така и за деца. Израснал съм в Разград, но професията ми даде възможността да живея в различни градове в България.
За момента живея и работя в Търговище. Обичам тишината и спокойствието на малките градове. Обичам пътуванията и срещи с нови и интересни хора, които обогатяват представата ми за света.
Вашият общ проект “Игриказки” е съсредоточен върху ефективното общуване, сътрудничеството между хората и личностното развитие. Какво ви вдъхнови да съчетаете тези принципи с импровизационния театър?
Миро: Да, “Игриказки” се роди като проект за личностно развитие вследствие на резултатите, които забелязахме от начините на общуване в приятелската ни среда. Видяхме как вниманието към споделянето на истории в група провокира нови умения и чувства както в разказвача, така и в слушателите.
Близо две години ежеседмично провеждахме онлайн дискусии по житейски въпроси и чрез тях нашият екип се утвърди и разви. Скоро Веси откри импровизационния театър и заедно с опита на Митко решихме да съчетаем двата подхода в обща система.
Веси: “Игриказки” събира два елемента, които са неизменна част от порастването и на децата, и на възрастните, а именно приказки и игри. Тримата с Митко и Миро се обединихме около идеята за личностно развитие и междуличностни умения.
Игрите се появиха като естествено продължение. Още с първия ми досег до импровизационния театър, бях убедена, че правилата, върху които той се гради, са напълно приложими в живота.
Малка част от тях са:
- Бъди тук и сега.
- Слушай.
- Казвай “Да, и…”
- Довери се на интуицията си.
Оказва се, че игрите, които подготвят актьорите за сцената, могат също толкова ефективно да подготвят хората за живота.
Митко: За мен театърът е част от живота. Както и обратното. Човешките взаимоотношения са в основата на смисъла на човешкото общуване и именно театърът, дава възможност да ги опознаем по един практичен начин.
Силата на импровизационния театър е все по-навлизаща в съвремието ни, защото отразява духа на времето. Това включва бързи човешки интеракции, даващи възможност за опознаване, и доближаване до другите по забавен и лек начин.
Импровизационният театър дава стойност в общуването за много кратко време. Стойност, която все повече липсва между хората. И тъй като при мен желанието да помагам на хората да общуват по-лесно е водещо, игрите се оказаха най-удобна форма за постигането на тази цел.
Всичко, което казвате е много интересно. За да стане по-ясно на читателите, ще ни преведете ли през начина, по който преминава една сесия или игра?
Миро: В “Игриказки” използваме само два инструмента – разказване на приказки и играене на игри. Те могат да се съчетават в изненадващо много варианти, така че да развиват различни умения и знания. Използваме приказките в началото на събитията, за да се запознаем и отпуснем в непознатата среда, а игрите впоследствие предизвикват трениране на конкретни качества и влизане в нови роли.
Веси: Събитията на “Игриказки” са преживяване, в което всички участници се потапят. Всяко от тях е уникално и в него се преплитат различни игри и дискусии около тях. Важни елементи на всяко наше събитие са подкрепяща топла атмосфера, забавление, ръководене, спонтанност и разказване на истории.
Всяка сесия започва със запознанство и сплотяване на участниците. Спрямо целите на събитието обикновено следват игри за подгряване на тялото, изостряне на ума и освобождаване на спонтанността. Кулминацията са игри, в които се цели осъзнаване по определена тема и тренировка на различни умения.
Митко: Ще отговоря поетично.
Като лятна буря – връхлита те, буквално не знаеш какво се случва и от къде ти е дошло, докато се усетиш вече се носиш във вихъра и когато отмине – си целия мокър, но с едно приятно усещане, че си преживял душевно пречистване.
Игрите, приказките и танците са първите неща, които правим в детството си. В тази връзка, какви са начините, по които игрите и приказките в “Игриказки” резонират с вътрешното дете в участниците?
Миро: Вътрешното дете е постоянна част от душевността на всеки човек. С течение на времето, то е преживяло травми и деформации, които са намалили неговата свобода и активност. Чрез импровизационните игри и приказките човек получава актуален пример от околните хора и възможност да събуди вътрешното дете, като му позволи да се изяви в нова светлина.
Често хората са забравили от какво се нуждаят и са си забранили да го търсят и получават. В игрите и историите, тези хора могат да не се съобразят със строгите правила на “възрастния” и да отпуснат границите на “детето”.
Веси: За да е успешен един човек, има нужда от баланс между отговорност и спонтанност. С годините нашето “вътрешно дете” заспива и балансът в живота ни се нарушава. Нашата задача е да събудим “детето” и да му дадем пространство да се изяви. Едни от най-силните качества на децата са спонтанността и адаптивността. Тези умения са много важни за нас и като възрастни, но често средата не ни предразполага да ги използваме и те закърняват. Чрез игрите ние ги тренираме и създаваме благоприятни условия да се проявят.
Митко: Вярвам, че всеки носи детето в себе си, което не иска или не може да порасне. В “Игриказки” даваме възможност на това дете да играе, да се огледа в другите и да избере как да продължи живота си. Ще ви издам една тайна, че единствения начин за продължаване на живота е… с още игри…
Вашите събития освен че се грижат за “вътрешното ни дете”, са полезни и за насърчаването на сътрудничеството и силната връзка между участниците. Това ги прави подходящи както за приятели, така и за колеги. Разкажете ни как е възможно това.
Миро: В обичайното общуване между хората често има недоразумения – неподходящи думи, неразбираемо поведение и т.н. Това е основата за конфликти и затруднения в общуването. Когато участваме в малки игри с лесни условия, ние построяваме нови правила за общуване и това става основа за запознаване между хората по нов начин. Така колеги, приятели или роднини лесно се виждат в нова светлина и общуването им се променя – става по-човешко.
Веси: Игрите тренират различни умения у участниците.
Някои от тях са:
- Активно слушане;
- Генериране на идеи;
- Комуникационни умения;
- Отборна игра;
- Съобразителност и много други.
Така хората се свързват по-качествено и се създава общностен дух.
Митко: Преживяване. За мен това е лепилото между хората. Игрите носят преживяване за всеки участник. Чувствата и мислите ни се превръщат в спомени, които ни дават душевна стойност. Когато преживяването е вдъхновяващо искаш да го развиваш отново в следваща игра и така… до края на света! 🙂
Тези ползи са наистина големи, особено за хора, които имат някаква връзка по между си. Което ме навежда на мисълта, нужно ли е хората в групата за игра да се познават? Може ли някой да участва самостоятелно?
Миро: Импровизационните игри работят на две нива – индивидуално и колективно. Чрез тях човек може да подобри своите качества като самостоятелен човек и групата от непознати хора да е от помощ в този процес. От друга страна, в група с вече организирани отношения между хората, могат да се постигнат промени, които да повишат качеството на общуването. Това естествено ще доведе и до по-високи резултати от взаимодействията в групата.
Веси: Игрите развиват паралелно както личността, така и междуличностните умения, затова са подходящи и в двете направления. Те могат да бъдат полезни за групи от хора, които се познават, защото им дават възможност да се видят по нов начин и да се свържат по-ефективно. От друга страна са подходящи и за напълно непознати.
Програмата ни е така построена, че за много кратко време да се създаде атмосфера на доверие и подкрепа. През чувството за сигурност, човек се освобождава и показва своите таланти.
Митко: Докато си пиете кафето сутрин и си мислите как трябва да отидете на работа, да се срещнете с колегите и как сте планирали работни срещи през деня с клиенти – всичко това вие го разигравате в ума си. Ето ви един вид самостоятелна игра, която никой не осъзнава, че играе всеки ден със себе си.
А сега си представете как разигравате с партньор типична делова среща с клиент. Това ще ви даде различна гледна точка върху работата ви. Особено като знаете, че в играта ние приветстваме грешките. Притеснението постепенно изчезва и тогава се отварят възможности, които можете да приложите в реална ситуация. Играта като тренажор на живота.
Какви са стремежите “Игриказки”?
Миро: Наскоро правихме тиймбилдинг на компания от 5 души, които вършат работа като за 50 и имат амбиции да достигнат качество на работата си от световно ниво. Техният пример ми даде възможност да осъзная, че е много важна нагласата за развитието и когато искаш да си вършиш работата добре, нищо не може да те спре. Искаме да помогнем на хората да бъдат по-добра версия на себе си, без значение дали това се отнася към личния им живот или към професионалните амбиции.
Веси: За мен “Игриказки” е призвание. Организацията ми дава възможност да разгърна пълния си потенциал и да следвам мисията си да помагам на хората. С колегите вярваме, че всеки може да открие и отключи своите суперсили в личен и професионален план. Ние работим активно, за да предоставим плодородна почва това да се случи.
Митко: Вярваме във възможността човек да бъде по-смел да прилага игрови техники в изграждането на своите взаимоотношения както лични, така и работни. Виждам бъдеще в човещината, на която ние най-много държим.
Къде можем да ви открием, за да участваме в импро игрите?
Всички: “Игриказки” е името на профилите ни в социалните мрежи Facebook, Instagram и LinkedIn. Чрез тях организираме ежеседмичните събития “Импро игри” във Варна, които се провеждат в зала, а лятото и на открито. Често правим корпоративни тиймбилдинг и уъркшоп събития, които ни срещат със страхотни хора от цяла България.
Тъй като интервюто е към края си, ще сподели ли всеки от вас за едно негово тайно умение, за което никой друг не подозира?
Миро: Моето тайно умение се крие в силата на вътрешното ми дете – аз съм любопитен. Обичам да изследвам, да уча и да разбирам как се случват нещата. Често тази ми склонност ме превръща в “дървен” философ, но приятелите ме обичат и заради това.
Веси: Моето тайно умение е да свързвам хората. В общуването успявам да видя силните страни на другите и чрез колаборация да спомогна тези качества да се развият.
Митко: Свиря на китара, пиша песни и стихотворения и много рядко се престрашавам да ги изпълнявам публично.
А каква е максимата на всеки от вас, която ви води напред в трудни моменти?
Миро: В импро театъра има правила, които помагат на участниците да извлекат максимума от преживяването и едно от тях ми е любимо:
“Няма грешка”.
Често в трудни ситуации, когато вътрешният критик е готов да беснее си го припомням и добавям, че всяка грешка е опит.
Веси: До скоро максимата, която ме движеше беше “С малки крачки към прогрес” тя все още е актуална и в последно време към нея се присъедини:
“Когато тръгнеш, пътят ще се появи”.
Тази максима ми дава сили да крача смело в моментите, когато не виждам ясно пътя, но знам посоката.
Митко: Много харесвам източната мисъл. Ще ви споделя една на Лао Дзъ, която винаги ми е носила особено спокойствие и смисъл –
“Който не иска нищо, има всичко”.
Напомня ми за преходността на всичко в живота.