Често подценяваме времето за себе си в името на завършените задачи. Тъй като това е личен блог, мога да ви споделя, че точно този начин на живот ми е повлиял не само на здравето, но и на личните ми взаимоотношения.
Постоянната работа на две места, без почивен ден, при мен доведе до депресия, прединсултно състояние, изключително ниска самооценка, влошена продуктивност и най-лошото – неразбирателство у дома.
Всичко това ви го споделям, за да видите, че не сте сами. Тези, които искаме да постигнем нещо в професиите си, изпадаме в такива ситуации. Но струва ли си? Когато си отидем от този свят никой няма да си каже “Ееее, (вашето име), вярно, нямаше време за семейство и приятели, но пък какви таблици в Excel правеше”.
След целия този философски монолог, време е да ви представя един дъллгоочакван гост на Кадифеното диванче – Зорница Зарева. Дългоочакван, защото интервюто е направено в средата на януари, а аз по ирония на съдбата, не стигнах до него, тъй като бях прекалено заета. Дългоочакван, защото благодарение на думите ѝ осъзнах, че не съм лигла, на която все ѝ е зле, а наистина трябва да обърна внимание на себе си. Надявам се да го осъзнаете и вие. Enjoy!
Здравей, Зорница, и благодаря, че прие поканата ми за интервю. Би ли се представила пред читателите с няколко думи?
Здравей, Криси! Казвам се Зорница Зарева и съм организационен психолог и професионален коуч. Занимавала съм се с хедхънтинг и подбор в сферата на човешките ресурси. Също така съм провеждала различни обучения за подобряване на представянето на работното място, меките умения и емоционалната интелигентност.
В момента работя като психолог в Somenso Stress Management, където отново провеждам семинари и обучения на тема “Ментално здраве”, правя и индивидуални консултации.
Със сигурност в Somenso се сблъскваш с клиенти, които имат различни затруднения на работното място. Кои са най-често срещаните от тях?
Основните затруднения, които ни стресират и ни карат да не се чувстваме добре, най-често са следните:
- Претоварването със задачи, усещането, че не можем да се справим с тях и трябва да работим повече от необходимото.
- Липсата на гъвкаво работно време и възможност сами да преценим коя задача кога да изпълним.
- Липсата на автономност – усещането, че нямаме контрол върху това какво, колко и кога правим.
- Невъзможността да намерим смисъл, нито удоволствие в това, което правим.
- Липсата на признание и оценка на труда ни – както вербално, така и финансово.
Изброените от теб 5 причини ли са предпоставка за бърнаут, депресивни разстройства и тревожност у кариерно ориентираните хора?
Ако системно изживяваме един или повече от тези фактори, които са много стресови сами по себе си, то ние сме подложени на хроничен работен стрес. А изпитването на хроничен стрес, без възможност да се отърсим или възстановим от него, неминуемо води до бърнаут. Депресивността и тревожността често са симптоми именно на това явление.
Тялото дава ли ни сигнали, за да ни подскаже, че сме на път към прегаряне, преди да сме го получили?
Да, има такива. Именно заради това е много важно да им обръщаме внимание, докато са още в зародиш.
Ето някои от най-разпознаваемите:
- Чувстваме силна съпротива или нежелание, когато започнем да работим.
- Нямаме енергия и чувстваме постоянна умора – независимо колко часа прекарваме в сън, се чувстваме изтощени почти през цялото време.
- Концентрацията ни е затруднена – много ни е трудно да се съсредоточим и да изпълним работните си задачи, имаме усещането, че дните минават без да правим нищо
- Много сме раздразнителни – изключително дребен проблем на работното място е способен да ни изкара от равновесие
- Изпитваме физически дискомфорт – хроничният стрес може да доведе до различни симптоми, като често сърцебиене, болки в тялото и мускулите, главоболие, стомашни смущения и т.н.
Какви са основните съвети, които можеш да дадеш, за да го предотвратим?
На първо място е много важно да наблюдаваме физическото и емоционалното си състояние и да не пренебрегваме сигналите, които тялото ни и емоциите ни ни дават. Когато усетим, че не се чувстваме добре, да се запитаме от какво имаме нужда и да потърсим варианти да си го осигурим.
Също така да си даваме повече време за отдих, да се наспиваме, да се движим, да пием вода – тези фактори изглеждат очевидни, но чрез тях помагаме на тялото си да се възстановява по-бързо от натрупания стрес, съответно ставаме много по-устойчиви. И не на последно място – изключително е важно да поставяме граници.
Да не взимаме допълнителни задачи, когато нямаме капацитет, да не оставаме още на работа, когато нямаме енергия, да знаем кога е моментът да кажем “не”. Много често ние сами се претоварваме, като изискваме от себе си да правим допълнителни неща, от които бихме могли да се освободим.
До каква степен е важен здравословният баланс между професионалния и личния живот? Има ли как хората да го постигнат ефективно?
Този баланс е много ключов за благосъстоянието ни. Ако успеем да го постигнем, шансовете ни да достигнем бърнаут значително намаляват. Ефективното му постигане отново се свежда до поставянето на граници, както и до цялостното присъствие в настоящия момент.
Важно е, когато сме на работа, да се съсредоточим върху задачите си и да изключим доколкото можем случващото се в личния ни живот. И обратното – когато сме извън работа временно да забравим за нея и изцяло да насочим фокуса си върху това, което правим в момента – време с близките си, четене на книга, разходка навън, филм.
За да го направим успешно обаче има правила, които трябва да си наложим. Например да не оставаме след работно време, да не отваряме e-mail след като приключи работния ден, да не говорим повече от 15-20 мин. за работа.
Важи и на обратно – за да можем ефективно да свършим задачите си през работния ден, е важно да оставим всички разсейващи фактори, които ни напомнят за личния ни живот, настрана.
Има вреден и полезен стрес. Как можем да ги различим и какво е влиянието им върху нас и работата ни?
Ако вредният стрес е този, който ни натоварва и изтощава, полезният стрес, е този, който ни вдъхновява и мотивира, подтиква ни към действие и продуктивност. Генерално, когато харесваме това, което работим и намираме смисъл в него, сме много по-изпълнени с полезен стрес.
Можем да го усетим, когато изпитваме вълнение от предстоящи работни задачи и удовлетворение от добре свършената работа. Именно към този тип стрес трябва да се стремим на работното място, но е добре да знаем, че той също натоварва нервната ни система и е важно да вземаме почивка и от него.
За да повишим качеството си на живот и продуктивността си, трябва да намалим вредния стрес. Как можем да го постигнем?
Освен факторите, които ни помагат да се възстановяваме физически, като сън, движение и отдих, е много важно да обърнем внимание на социалната подкрепа. Това да имаш близки, приятели или колеги, с които можеш да споделяш и да се чувстваш добре, определено намалява вредния стрес.
Много е важно каква е нагласата ни и мотивацията ни за работа. Ако намерим смисъл и значимост за нас в това, което работим и успеем да видим как то ни носи ползи – независимо дали личностни или финансови – тогава можем да трансформираме голяма част от отрицателния стрес в положителен.
Специалистите в Somenso са насочени точно към стреса и справянето с него. Кои са случаите, в които ни е нужна помощ от психолог или психотерапевт?
Отговорът ми на този въпрос е – когато усетим нужда от подкрепа. Не е нужно да изпаднем в тежък бърнаут, за да потърсим подкрепа от психолог, точно както не е нужно да изпаднем в тежко болестно състояние, за да отидем на лекар.
Психолозите и терапевтите могат да ни помогнат да се почувстваме по-добре, както и да ни дадат много практики и насоки как да живеем по-пълноценно. В този смисъл посещението при психолог винаги е много смислено.
Това интервю със сигурност е изключително полезно за мен и читателите на блога. Много ти благодаря! И тъй като сме към края му, винаги задавам еднакви последни два въпроса на гостите си. Като за начало, ще споделиш ли за твой скрит талант, за който никой не подозира?
Като малка исках да стана рапър, упражнявах се на песните не Eminem и бих казала, че се справям страхотно с The real Slim Shady. 🙂
Има ли максима, която те води напред в живота, когато ти е трудно?
Видях веднъж една татуировка
“I am not afraid. I was born to do this.”
Оттогава всеки път си го повтарям, когато вземам трудно решение.