Честит 24 май, драги читатели! Днес отбелязваме Деня на славянската просвета и култура и честваме братята, създали глаголицата – св. св. Кирил и Методий. Макар и нейното предназначение да било за превод на църковна литература, първите български произведения са написани именно на нея.
Знаете, че обичам категорията с интересни факти. Затова реших и днес, като човек уважаващ българския език, да отбележа празника, запознавайки ви по-отблизо с кирилицата.
11 факта за кирилицата
- Кирилицата се употребява от над 260 млн. души по целия свят.
- Тя е част от над 50 езика. Някои от тях са извън българския, руския и сръбския. Това са алеутския, киргизкия и татарския.
- В глаголицата, създадена от св. св. Кирил и Методий, е имало поне 41 букви. В по-ранните ѝ версии – 43.
- Последователят на светите братя, свети Климент Охридски, усъвършенства глаголицата и създава кирилицата. Нейното име е в знак на почит към покойния свети Кирил Философ.
- Първият местен превод на Библията е на староцърковнославянски език. Той е официално приет за използване в църковните ритуали.
- След смъртта на Методий, учениците на двамата братя – Климент, Наум, Ангеларий и Сава, са прогонени от Великоморавия. Княз Борис I им предлага помощ и подслон.
- Княз Борис I основава Преславската книжовна школа в Плиска и дава своята подкрепа на Климент Охридски за създаването на Охридската книжовна школа в Охрид. Целта на двата центъра била да насърчат научаването и употребата на славянската писменост.
- Във Велики Преслав можете да видите най-старите известни надписи на глаголица. Те са изписани върху стените на Кръглата църква и датират от времето на цар Симеон Велики (893-927 г.)
- Вариациите на кирилската реч носят различни имена в своите държави. Например, сръбската вуковица е кръстена на Вук Караджич, а белоруската тарашкевица носи името на Бранислав Адамовия Тарашкевич. И двамата са били почитани езиковеди в страните си.
- С присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г., кирилицата става и официална азбука в него. Трета е след латиницата и гръцката азбука.
- От 2013 г. към евро банкнотите е добавена и кирилизирана транскрипция на валутата.
Българската азбука
Началото на кирилицата е в България. В нея всеки звук отговаря на определена буква. Броят им обаче не е стандартизиран до XIX век и варира от 28 до 44 букви.
Филологът Марин Дринов предлага 32-буквен вариант на българската азбука през 70-те години на XIX в. Дриновският правопис се превръща в национален стандарт до 1945 година, когато настъпва правописната реформа. При нея се премахват 2 от буквите и така българската азбука вече се състои от 30 букви.
Ето какво променя тя:
- Употребата на буквата ят (ѣ) и се заменя с буквите я, е или а. Такава е думата желѣзо, която днес се изписва желязо.
- Буквата голям юс (ѫ) също се премахва от българската азбука. Тя се замества с ъ или а. Чудесен пример за това е думата вѫдица, която днес изписваме въдица.
- Вече в края на думата, ако тя завършва на съгласна буква, не се изписва краесловен ъ.
- Краесловен ь се е изписвал в края на съществителните от женски род, завършващи на съгласна (захарь). Прилагал се е и при съществителните от мъжки род, когато думата е получавала мека членна форма (царь). Правилото се запазва, когато трябва да се означи мекост преди буквата о. Пример за това е думата актьор.
- Правописът на част от думите е опростен. Вместо праздникъ, вече се изписва празник.
Красивият български език е един от най-ранно документираните славянски езици. От нас зависи и по-нататъшното му съхранение. В ежедневието си не спираме да употребяваме чужди думи, които не са част от официалните ни чуждици. Това обаче не означава да забравяме откъде сме тръгнали и какво сме постигнали като народ. Честит празник!