Skip to content
Начало

Николай Жеков, игрите като професия и Board Game Fest

Настолна игра на годината 2023

С радост днес посрещаме Николай Жеков – мениджър на категория Настолни игри в Ozone.bg и един от основните дейци в разпространението на хобито в България. За кратко развива видео подкаст и Youtube канал за бордови игри.

Неговият над 8-годишен опит в света на игрите започва в сфертата на журналистиката. Стартира като ревюър на игри за няколко онлайн платформи, впоследствие става и редактор на една от медиите, за които работи. Навлиза в бизнес аспекта на хобито, като се занимава с издателска, търговска, преводаческа и продуцентска дейности.

Преди три години става един от съоснователите на сдружение с нестопанска цел “Игра на годината”. То отличава най-добрите заглавия в областта на настолните игри и популяризира хобито в страната.

Николай Жеков, Игра на годината

Здравей, Николай, благодаря ти, че си ми на гости, въпреки натоварената ти програма. Разкажи ни за себе си.

Здравей и благодаря за поканата, за мен е удоволствие да ти гостувам. Казвам се Николай Жеков и през последните 10 години се занимавам по един или друг начин с настолни игри. Минал съм през доста различни видове дейности в сферата, от чисто любителски, до професионални и бих казал, че хобито под една или друга форма е ежедневие за мен.

Интересното е, че толкова се запалих, че преди години се преквалифицирах – завърших право и практикувах няколко години, преди да разбера, че не е моето нещо. В момента се занимавам с търговия, дистрибуция, издаване на игри и още един куп неща, включително това, че с един куп симпатични родни дейци даваме награда на отличните заглавия през годината.

Каква е причината за любовта ти към настолните игри?

Винаги съм имал интерес към игри от всякакъв тип – от книгите игри едно време, през Dungeons & Dragons и Magic (пак преди 20 години), през видео игри… Фантастичните светове ме привличат и може би от там тръгна всичко – възможността да се превърна под някаква форма в могъщ магьосник или в капитан на космически кораб.

С времето обаче осъзнах, че човешкият фактор е това, което накара настолните игри да “останат” перманентно в живота ми – играта е просто още един вид медиум за общуване. И в интерес на истината, научаваш най-много за човек, когато играеш с него и това е особено интригуващо.

Спомена, че си завършил право. Кой беше моментът, в който реши, че няма да работиш по професията си, а ще се отдадеш изцяло на любимото си занимание?

Сигурно се надяваш на някакъв вълнуващ “Еврика!” момент, но истината е, че това стана много по-постепенно и даже неусетно, и беше комбинация от фактори. Първо, работата, която вършех към момента беше донякъде интересна, но сравнително лека и не особено ангажираща, което ми позволи да пиша ревюта за настолни игри през значителна част от деня.

В същото време ми дойде “гениалната” идея да отворя клуб за настолни игри, която рано или късно всеки геймър с прекалено голяма колекция има. Разписах бизнес план и се отказах от това начинание и слава Богу! Но това ме наведе на мисълта, че мога да се реализирам професионално в сферата, което също стана случайно – пътуване до Есен и добър тайминг с тогавашните планове за развитие на Сашо Геров от Фантасмагория. 

Прав си за отварянето на клуб, и вкъщи ни е минавало през ума. 😁 Разкажи сега на всички геймъри, какво включва работата на човек, сбъднал мечтата на мнозина от тях – да работи с игри.

Ха-ха, коя от всички? Ежедневната ми работа в Ozone.bg включва мениджмънт на хора, които поръчват и продават настолни игри на четири източноевропейски пазара. Тя би била доста ангажираща и трудна, ако нямах удоволствието да работя с много компетентни млади хора, които ден и нощ разглеждат игри, гледат ревюта, събират мнения и даже понякога играят самите игри… И които ми спестяват много с експертното си мнение.

Във все по-ограниченото време, което ми остава, работя и по “Игра на годината”, което е и доста по-интересната ми работа. Там сме пионери за България и дейността е наистина разностранна – от чисто документалните задължения на НПО-то, до организиране на срещи на журито, на които обсъждаме качествата (или липсата на такива) на новите и актуални заглавия.

Искаше ми се покрай това да успея да играя повече игри, но уви, на мен се пада организационната работа. Но пък ме радва това, че успяваме да намерим съмишленици, които изключително отговорно да се нагърбят със задължението да играят игри цяла година… 

Как дойде идеята за Игра на годината в България? Много ли ли сме привържениците на настолни игри тук?

Идеята не е нито оригинална, нито моя – всяка общност рано или късно създава нещо подобно. Ние с Васко и Крис решихме това да се случи по-рано, независимо дали аудиторията я има към този момент. Това ме води и към втория ти въпрос – целта на наградата е точно да популяризира игрите сред нови хора, особено такива, които биха се затруднили в избора си.

На година излизат около 2000 нови настолни игри и дори опитните геймъри имат нужда от YouTube канали, ревюта, мнения на инфлуенсъри, за да поставят правилното заглавие на масата си. 

Истината е, че има немалка общност от играчи, но тя в голямата си част е и капсулована – малко ни е трудно да приобщаваме хора към хобито. Тоест, всякакъв съвет е много ценен на любопитните хора, които биха играли, но не знаят откъде да започнат.

Също така много от широката публика, разбирай хора, които играят 1-2 игри на година, нямат интерес към това да сравняват всяко едно заглавие на пазара. Те имат нужда от дефинитивна препоръка, която казва “Ако ще играеш една семейна игра тази година, избери точно тази!”.

Разбрах, че и тази година ще има Board Game Fest. Отново ли ще е в с. Чавдар и ще разберем ли кои са победителите от Игра на годината?

За втора поредна година ще бъдем на Board Game Fest в село Чавдар, където в събота вечер ще обявим победителите в четирите категории – детска, семейна, експертна и игра на български език. Церемонията е хедлайнерът на събитието за настолни игри и на нея членове на журито ще кажат по няколко думи за категориите и победителите.

Важно е да спомена, че всички 16 номинирани игри са силни препоръки на четиринадесетте членове на журито и която от тях да хванете, няма да сбъркате.

Наближава краят на интервюто. Всички мои гости ги предизвиквам да споделят за техен скрит талант. Някой, за който хората не подозират. Какъв е твоят?

Не се считам за особено талантлив и повечето неща, които съм постигнал до този момент са резултат на упорит труд. През последните години по всички линии ми се налага да работя с хора и бих казал, че имам известен напредък в това да избирам правилните хора за конкретни задачи. Това ми помага да постигам поставените цели. 

Всички имаме трудни моменти в живота си. Има ли максима, която не ти позволява да се отказваш?

В последно време често се сещам за една мисъл на Марк Аврелий. Тя е безкрайно приложима за огромно количество ежедневни глупости, върху които нямаме контрол. А често оставяме на точно такива неща да влияят на постъпките и настроението ни.

“You don’t have to turn this into something. It doesn’t have to upset you.”

Marcus Aurelius

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *