Има една арменска поговорка, която гласи „Това, което ще направи хлябът, не може да го направи мечът“. За мен хлябът носи уют и топлина, а когато е приготвен с любов – истинско блаженство за душата. Днес на гости на кадифеното диванче е още един млад и амбициозен в професията си човек – Петър Йонинов.
Няма да скрия, че той е мой приятел от много години и съм опитвала част от неговите вкусотии (тортите му също са невероятни, но това е тема на друг разговор) и винаги съм се възхищавала колко целенасочен е бил в постигането на целта си – да работи това, което обича. Дори и да му е било трудно, никога не се е отказвал и затова е поканен тук, за вдъхновение.
Здравей, Петър, сподели ни, мечта ли беше пекарството или натам те поведе животът?
И аз, като повечето хора, като малък съм гледал майка си как меси, помагал съм ѝ, но до там. Тогава въобще не съм си мислил да се занимавам с това. Имах по-голям интерес към торти, пасти и като цяло към сладкиши. В интерес на истината исках да стана сладкар. Навсякъде около теб шоколади, кремове, еклери, някак си много по-интересно ми се виждаше. Много повече възможности.
Така и дойде време да се кандидатства в друго училище и съвсем логично избрах да уча в „Софийската гимназия по хлебни и сладкарски технологии“. Приеха ме със специалност „Производство на хляб, хлебни и сладкарски изделия“, като хляба и хлебните изделия са по-силно застъпени в учебния материал.
В 11. клас в училището имаше проект за двуседмичен стаж на ученици във френски пекарни в Париж, Франция. Там за кратко време научих доста неща, като начина на работа, видовете френски хляб и т.н.
След като завърших, започнах да си търся работа във всякакви сфери и един ден ми се обадиха от училището – една пекарна в София си търсеше хлебар и така започнах като пекар-хлебар.
Ти работиш в елитно заведение в центъра на София, посещавано от множество родни известни личности, които се впечатляват от уменията ти. Трудно ли се стига до такава висота в професията, че да дойде човек, който гледаш редовно по телевизията, и да похвали труда ти? Какво е чувството?
Със сигурност трябва да имаш добра основа, добри учители, които да те запалят в професията, колеги, с които да се разбираш, и мястото, на което работиш да може да ти осигури нужните условия да се развиваш. Тогава вече идва едно спокойствие, не си ограничен и можеш да направиш всичко, което ти хрумне.
Колкото до хората, които посещават заведенито, винаги е приятно, един такъв лек гъдел по егото, когато някой похвали твой продукт независимо дали е популярна личност, или не.
Петър, разкажи ни за плюсовете и минусите на тази професия.
Едни от приятните неща в професията е, че винаги си на топло, мирише на прясно изпечен хляб, наслаждаваш се на звука от разчупването на хрупкавата коричка. Няма как да не си отчупиш от току-що изпечен хляб. Винаги има нещо за ядене покрай теб.
Големият минус е ранното ставане или в някои случаи нощните смени. Както и многото работа покрай празници като Бъдни вечер, Коледа, Нова година, но от друга страна това може да бъде и плюс, защото носиш радост на хората, нещо което да сложат на празничната си трапеза.
В крайна сметка, никой не е по-голям от хляба. Така като се замисля, май плюсовете на професията са повече.
Кое е най-важното качество, което един пекар трябва да притежава?
Определено най-важното качество на един пекар е търпението, няма ли го, по-добре да смени професията. Хлябът изисква време. Трябва да дадеш на маята, на кваста, на всичките съставки шанс да направят своята магия и да се получи нещо невероятно, което да сложиш на своята трапеза.
Имаш ли интересно хоби или умение, за което никой не би заподозрял?
Може би никой не би предположил, че един хлебар може да борави толкова добре с краката си, колкото и с ръцете си. Българските народни танци са другата ми страст. Танцьор съм от 24 години, а Танцова школа „Хоро“ е моето второ семейство.
Там намерих много хора с подобни на моите интереси. За нас танцът не е просто танц – той е удоволствие, емоция, бягство от сивата реалност.
Любима максима, която те движи напред в трудни моменти?
Нямам конкретна максима. За мен има начална и крайна точка, а пътят между тях, колкото и да е труден, трябва да се извърви. Така че ако трябва да назова нещо като своя максима, то би било
„Никога не се отказвай!“.
Тъй като наближават празниците, би ли ни споделил рецепта за постна питка, с която би се справил и начинаещ в печивата, като мен?
Да, с най-голямо удоволствие! Това е една много лесна рецепта, с която всеки би се справил.
Продукти:
- 1 кг брашно;
- 20 г (половин кубче) мая прясна;
- 20 г сол;
- 20 г захар;
- 5 г сода за хляб;
- 100 мл зехтин/олио;
- 500 мл вода на стайна температура.
Приготвяне:
Смесвате брашното, солта, захарта и содата в купа и правите кладенче.
Разтваряте маята с малка част от водата, добавяте щипка захар и една супена лъжица брашно и разбърквате. Оставяте да шупне за около 10 мин. (да набъбне, да се появат балончета). Изсипвате водата, мазнината и маята в кладенчето.
Месите до получаването на меко тесто.
След това оставяте да отпочине за 5 минути и оформяте по ваше желание.
Покривате и оставяте питката да втаса. Трябва да се надигне до ръба на тавата.
Пече се на 170 градуса без вентилатор за 35-45 мин.
