Днес на кадифеното си диванче съм поканила Дария Михалкова – жена, обичаща музиката, танците и традициите. Тя и Митко Михалков, нейният брат, са основатели на Танцова школа “Хоро”, успявайки да създадат симбиоза между съвременното изкуство и корените на българския фолклор.
С Дария ще си поговорим за хубавите и неприятните неща в живота, които не ни карат да се отказваме, а да се борим.
Здравейте, Дария и благодаря, че успяхте да отделите време за това интервю. Разкажете ни за себе си, кога започнахте да се занимавате с народни танци и как се стигна до ансамбъл “Хоро”, обиколил всяко кътче в България и чужбина?
Здравейте и благодаря за интереса към нас! С народни танци се занимавам още от първи клас. Имам примера на моя по-голям брат, с когото създадохме Танцова школа „Хоро“, а също така примера на родителите ни, които пееха.
Мога да кажа, че сме закърмени с българските песни и танци. И така, с годините все повече ми харесваше да се занимавам с български народни танци. Когато дойде време да решавам каква искам да стана и с какво искам да се занимавам, седнахме с моя брат и без никакво колебание решихме, че искаме да се занимаваме с танци.
Кандидатствахме, приеха ни, завършихме и двамата висшето си образование и така през 2003 година стартирахме Танцова школа „Хоро“. С времето се обособиха възрастовите групи, ансамбъла за сценични изяви и тръгнахме по концерти, фестивали, събори в България и чужбина.
Какво се крие зад любовта към танца и ритъма на българската народна музика?
Тя любовта винаги е безусловна, но постигането на резултати и професионалното развитие искат много пот, постоянство и отдаденост. Всеки ден е пълен с много различни предизвикателства, срещаме се с толкова много хора и вярваме, че всичките ги правим по-добри чрез музиката и танца.
Може ли да се каже, че Танцова школа “Хоро” е сбъдната мечта?
Мечтите са хубаво нещо и никога не трябва да се спираме да мечтаем. Да, сбъдната мечта с много екстри. ☺ Всяка мечта си има цена, но е направо неописуемо, когато огромният положен труд даде резултати и човек може да ги види. Щастие е!
За постигането на една мечта всеки от нас преминава през много трудности. Кои са вашите?
Ох, трудности винаги има, иначе няма да ни е хубаво като постигнем резултатите. Преминали сме през много житейски премеждия. За щастие, нашите танцьори са винаги до нас.
Учим ги да си помагат и да се уважават. Учим ги да са като семейство и да разчитат един на друг. Даже и сега сме изправени пред голямо предизвикателство.
Ще ни кажете ли какво е то?
Народно читалище „Св.св. Кирил и Методий-1922“, на което съм председател от години и полагам огромни усилия да е живо и работещо, има уникална сцена със салон и балкон.
За съжаление тази сцена от много години е затворена. Заварихме я така и до ден днешен не успяваме да съберем средствата за ремонта ѝ.
Защо се е стигнало до това състояние на сцената?
Когато ние започнахме да се занимаваме с читалището, сцената вече беше от много години неработеща. Общо взето, залата беше обърната на склад за всичко ненужно в читалището и беше буквално задръстена от предмети. Отне ни няколко години само да изчистим.
Трябва да кажа, че това състояние е в следствие на безотговорно управление години наред. Председателят преди мен, г-жа Лазарова, започна делото по разчистване и съживяване, а след това продължих аз. Много се надявам с помощта на съмишленици да постигнем желания резултат.
Има ли кой да се погрижи за ремонта му?
За голямо съжаление не можем да разчитаме на общинската администрация. Много пъти сме се обръщали и към нея, и към Министерство на културата, но безрезултатно. Поне засега не знам да има отворени програми за финансиране на сграден фонд на читалищата.
Както вече знаете, започнахме да търсим средства с благотворителни инициативи, но средствата са крайно недостатъчни. Всички от „Хоро“-то помагат, но все още нямаме щастието сцената да бъде действаща. Мечтаехме си тазгодишния 20-годишен юбилей на ансабъла да го отпразнуваме на нея, но мечтата ни се отдалечава.
Има ли начин аз и моите читатели да помогнем?
Надявам се чрез вас информацията за нашата кауза достигне до повече хора с отношение към културата. Обмисляме благотворителни мероприятия свързани с 24 май – Ден на славянската просвета и култура. Тогава е и празникът на читалището. Който желае, може да помогне и с превод по банковата сметка на читалището.
Дано успеем! Тъй като е краят на интервюто, ще споделите ли за талант, освен танците, който притежавате, но никой не подозира за него?
Накарахте ме да се замисля. Стрелям много точно ☺
А коя е любимата Ви максима, която Ви води напред в трудни моменти, и Ви помага да не се отказвате?
Проблемът с отказването не стои на дневен ред въобще. Захвана ли се с нещо, го докарвам до край. Пък и като един Козирог, вярвам, че няма непостижими мечти.