Skip to content
Начало » Блог » Кадифеното диванче

Разрушената сцена и ансамбъл “Хоро”

ансамбъл хоро

Днес на кадифеното си диванче съм поканила Дария Михалкова – жена, обичаща музиката, танците и традициите. Тя и Митко Михалков, нейният брат, са основатели на Танцова школа “Хоро”, успявайки да създадат симбиоза между съвременното изкуство и корените на българския фолклор.

С Дария ще си поговорим за хубавите и неприятните неща в живота, които не ни карат да се отказваме, а да се борим. 

Здравейте, Дария и благодаря, че успяхте да отделите време за това интервю. Разкажете ни за себе си, кога започнахте да се занимавате с народни танци и как се стигна до ансамбъл “Хоро”, обиколил всяко кътче в България и чужбина?

Здравейте и благодаря за интереса към нас! С народни танци се занимавам още от първи клас. Имам примера на моя по-голям брат, с когото създадохме Танцова школа „Хоро“, а също така примера на родителите ни, които пееха.

Мога да кажа, че сме закърмени с българските песни и танци. И така, с годините все повече ми харесваше да се занимавам с български народни танци. Когато дойде време да решавам каква искам да стана и с какво искам да се занимавам, седнахме с моя брат и без никакво колебание решихме, че искаме да се занимаваме с танци.

Кандидатствахме, приеха ни, завършихме и двамата висшето си образование и така през 2003 година стартирахме Танцова школа „Хоро“. С времето се обособиха възрастовите групи, ансамбъла за сценични изяви и тръгнахме по концерти, фестивали, събори в България и чужбина. 

Разрушената сцена и ансамбъл "Хоро"

Какво се крие зад любовта към танца и ритъма на българската народна музика?

Тя любовта винаги е безусловна, но постигането на резултати и професионалното развитие искат много пот, постоянство и отдаденост.  Всеки ден е пълен с много различни предизвикателства, срещаме се с толкова много хора и вярваме, че всичките ги правим по-добри чрез музиката и танца.

Може ли да се каже, че Танцова школа “Хоро” е сбъдната мечта?

Мечтите са хубаво нещо и никога не трябва да се спираме да мечтаем. Да, сбъдната мечта с много екстри. ☺ Всяка мечта си има цена, но е направо неописуемо, когато огромният положен труд даде резултати и човек може да ги види. Щастие е!

За постигането на една мечта всеки от нас преминава през много трудности. Кои са вашите?

Ох, трудности винаги има, иначе няма да ни е хубаво като постигнем резултатите. Преминали сме през много житейски премеждия. За щастие, нашите танцьори са винаги до нас.

Учим ги да си помагат и да се уважават. Учим ги да са като семейство и да разчитат един на друг. Даже и сега сме изправени пред голямо предизвикателство.

Ще ни кажете ли какво е то?

Народно читалище „Св.св. Кирил и Методий-1922“, на което съм председател от години и полагам огромни усилия да е живо и работещо, има уникална сцена със салон и балкон.

За съжаление тази сцена от много години е затворена. Заварихме я така и до ден днешен не успяваме да съберем средствата за ремонта ѝ.

Защо се е стигнало до това състояние на сцената?

Когато ние започнахме да се занимаваме с читалището, сцената вече беше от много години неработеща. Общо взето, залата беше обърната на склад за всичко ненужно в читалището и беше буквално задръстена от предмети. Отне ни няколко години само да изчистим.

Трябва да кажа, че това състояние е в следствие на безотговорно управление години наред. Председателят преди мен, г-жа Лазарова, започна делото по разчистване и съживяване, а след това продължих аз. Много се надявам с помощта на съмишленици да постигнем желания резултат.

Разрушената сцена и ансамбъл "Хоро"
Разрушената сцена и ансамбъл "Хоро"
Разрушената сцена и ансамбъл "Хоро"
Разрушената сцена и ансамбъл "Хоро"

Има ли кой да се погрижи за ремонта му?

За голямо съжаление не можем да разчитаме на общинската администрация. Много пъти сме се обръщали и към нея, и към Министерство на културата, но безрезултатно. Поне засега не знам да има отворени програми за финансиране на сграден фонд на читалищата.

Както вече знаете, започнахме да търсим средства с благотворителни инициативи, но средствата са крайно недостатъчни. Всички от „Хоро“-то помагат, но все още нямаме щастието сцената да бъде действаща. Мечтаехме си тазгодишния 20-годишен юбилей на ансабъла да го отпразнуваме на нея, но мечтата ни се отдалечава.

Има ли начин аз и моите читатели да помогнем?

Надявам се чрез вас информацията за нашата кауза достигне до повече хора с отношение към културата. Обмисляме благотворителни мероприятия свързани с 24 май – Ден на славянската просвета и култура. Тогава е и празникът на читалището. Който желае, може да помогне и с превод по банковата сметка на читалището.

Разрушената сцена и ансамбъл "Хоро"

Дано успеем! Тъй като е краят на интервюто, ще споделите ли за талант, освен танците, който притежавате, но никой не подозира за него?

Накарахте ме да се замисля. Стрелям много точно ☺

А коя е любимата Ви максима, която Ви води напред в трудни моменти, и Ви помага да не се отказвате?

Проблемът с отказването не стои на дневен ред въобще.  Захвана ли се с нещо, го докарвам до край. Пък и като един Козирог, вярвам, че няма непостижими мечти. 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *