Skip to content
Начало

Sonya`s happiness или как изкуството помага на животните

Соня от Sonya`s happiness.

Кучетата се появяват в живота ни, за да ни покажат какво е безусловната любов. За съжаление, не всички хора успяваме да ги оценим и ги захвърляме на произвола на съдбата. В последно време ставаме свидетели и на ужасни гледки с насилие над животните.

За щастие, има хора като Соня, които успяват да помогнат, докато държавата за пореден път е закрила очи и уши за проблемите на народа. Тя е основател на Sonya`s happiness и създава дрехи и аксесоари с дизайни, изработени от нея самата. 50% от стойността на закупените от нея продукти, са предназначени за храна на бездомничетата в приютите.

Изключително се радвам, че точно тя е гост на Кадифеното диванче. Рядко срещам хора, с които да споделям силната си любов към животните и заедно да търсим начини да им помагаме.

Здравей, Соня. Благодаря ти, че прие поканата ми, въпреки натовареното ти ежедневие. Ще се представиш ли с няколко думи пред читателите?

Повечето хора вече ме знаят като Соня с кучетата. Приключенска и романтична душа, обичам да опознавам света и да го споделям с любимите хора. Обичам живота си. Също толкова обичам кучета, шоколад и коктейли.

Соня от Sonya`s happiness с тениска

Какво се крие зад безграничната ти любов към животните?

Сърце. То не пита. Не мисля, че има конкретна причина. Животните са любов. Те дават всичко, без да искат нищо в замяна. Имам страхотно доверие на животните и са често предпочитана компания.

Как би ги описала с едно изречение?

Домашният любимец е най-косматата и симпатична част от семейството.

Бих искала да засегнем и малко по-сериозна тема. Проблемът с бездомните животни. В последните години броят на уличните кучета в България се увеличава. Мерките, които се вземат, не са достатъчни. Какво е твоето становище по въпроса? Защо стоят така нещата и има ли начин да се подобрят?

Смятам, че големият брой бездомни животни се дължи на безотговорността на хората. На липсата им на ангажираност към проблема и на дезинформираността за възможностите за кастрация. Наясно съм, че в по-малките градове и села да кастрираш животно звучи като да кацне НЛО на нивата. Но в големите градове, смятам, че самите ние трябва да сме по-активни в посока кастрация.

Споделям мнението ти. Предполага, че това е провокирало и старта на Sonya`s Happiness, с който помагаш на толкова приюти. Разкажи ни малко повече.

Откакто се помня, винаги съм помагала на различни приюти, но доста спорадично – веднъж, два пъти в годината. Преди няколко година животът ми леко се катурна в неочаквана посока, което ми даде възможност да осъществя тази своя мечта

Една врата се затвори, за да може да се отвори тази, която нямах смелост сама да отворя. Тази кауза ми дава възможност и свобода да изразя себе си, прекрасно е усещането да правиш нещата точно така, както ги чувстваш.

Sonya`s happiness или как изкуството помага на животните

Всъщност, как подбираш приютите, на които да помагаш? Колко често правиш дарения?

Обичам да помагам на приюти/хора/организации, на които имам доверие и такива, които не получават големи помощи от европейски приюти. Най-често хората даряват в София, така че гледам винаги, когато мога, да помагам на приюти в малки населени места. 

Винаги предпочитам да отида на място, за да се запозная с хората и с кучетата, с обстановката и условията, в които живеят. Обикновено се старая на два месеца да направя дарение, като по празниците, разбира се, успявам да събера доста повече парички. Последната Коледа помогнах на цели 5 приюта в цялата страна и им дарих близо 3 тона храна.

Това е наистина е впечатляващо! Такива моменти със сигурност ти носят пълно щастие.

Моментите на щастие са много, мога да разказвам до утре. Щастлива съм, когато творя неща с ръцете си, щастлива съм, когато хората се кефят на нещата, които изработвам и ги носят с удоволствие.

Но, разбира се, най-голямото щастие е, когато отида в избран приют с един тон храна, примерно. Стотици щастливи муцуни и въртящи се опашки. Тогава сърцето ми прелива от щастие, тези моменти не отшумяват дълго време.

Sonya`s happiness или как изкуството помага на животните

Всеки човек, който се опитва да помага по един или друг начин на нуждаещите се, често се изправя пред много трудности. Кои са твоите?

Трудно намирам време. Аз работя като всички нормални хора в офис от 9 до 18, имам малко дете, което си чака вниманието и съответно все по-голямо предизвикателство за мен е да намирам време за любимата кауза. Обикновено вечер късно, уикендите… Труден ми е балансът между семейство, работа и кауза.

Със сигурност България има нужда от повече хора като теб. Какво би ги посъветвала?

Да бъдат смели и да слушат сърцето си. Единственото нещо, с което не може да прекали човек, е да прави добрини. И мога да гарантирам, че няма по-голямо удовлетворение от това да помагаш на същества, които не могат да си помогнат сами.

Благодаря ти, Соня, за откровеното интервю! Тъй като то е към края си, всички мои гости ги питам за техен скрит талант, за който никой не подозира. Какъв е твоят?

Когато имаш лична кауза, винаги даваш повече от себе си. Това открих в себе си, че давам повече, отколкото мисля, че притежавам. 

А има ли максима, която те води напред в трудни моменти?

След дъжда винаги изгрява слънце.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *