Кризата на младата възраст (или quarter life crisis) е все по-често срещана. Голяма част от приятелите ми са пред огромен кръстопът, включително и аз. Всички между 25 и 30-годишна възраст се чудим какво да правим с живота си. Харесваме ли наистина работата си, с правилния човек ли сме, на прав път ли вървим?

Смятам, че е важно да се отбележи, че това е абсолютно нормално. Въпреки младата ни възраст, от нашето поколение се очаква да имаме хубава кариера, да сме социални, да сме добри домакини на собствения си дом и да имаме семейство, независимо от пола ни. Колкото повече си говоря с хората за тази “криза”, толкова повече разбирам, че не съм сама, нито пък вие.

Трудно е да бъдем задоволени, никога нищо не е достатъчно. Не сме достатъчно успешни, нямаме достатъчно свободно време и се опитваме да постигнем нещо, което преди 20 години хората са го постигали на 40-годишна възраст с много труд.

Скоро не е имало статия в блога. Е, това беше заради мой бърнаут, който си направих съвсем сама, защото реших, че за да бъда доволна от себе си, нямам нужда от почивка. Чувствах се гузна, че прекарвам време далеч от светлините на монитора.

Една мисъл ме преследваше, като ястреб… Така ли работят всички, за да имат достатъчно успех, удовлетворение и пари? За съжаление, повечето млади сме с това мислене. Част от приятелите ми работят от понеделник до неделя по 10-12 часа, а някои от нас изпадаме в паника от почивката. От отпуска. Нещото, което повечето чакат с месеци. Несъзнателно се превръщаме в работохолици, но защо? Запълваме някаква празнина ли?

Животът си минава покрай нас, а ние стоим пред компютрите, за да робуваме на своите убеждения и представи за успех.

Стига монолози, нека изкоментираме най-често срещаните въпроси, с които се сблъскваме вечер върху възглавницата.

Правилната професия ли съм избрал?

Кризата на младата възраст често разклаща земята под краката ни с множество съмнения, най-често това е изборът на професия.

В крайна сметка, избрали сме кариерата си въз основа на множество фактори. Харесваме развитието, компанията, в която работим, колегите си, офиса си или местоположението.

Ако дълго време не получим повишение на работното си място, особено с тази инфлация, е нормално да се почувстваме демотивирани. Не се чувстваме оценени и си задаваме множество въпроси.

Имаше израз, че най-сигурният начин да получиш повишение е да смениш работата. Помислете за това обективно и не взимайте прибързани решения. Говорете с работодателите си за възможностите, които се отварят пред вас, а след това вземете информирано решение.

Как да се справим?

Извадете един лист и си запишете няколко въпроса, на които да отговорите:

• Как искам да изглежда животът ми след 5-10 години?;
• Къде искам да живея?;
• Къде искам да работя?;
• Какви проекти искам да поемам?.

Ако отговорите на въпросите се различават от сегашното ви положение, отделете време, за да обмислите различни алтернативи за развитие в кариерата.

Потърсете в интернет различни възможности за професионално израстване и умения, които можете да развиете, за да създадете сами пътя, по който да поемете.

Аз често слушам различни подкасти и семинари, които да са ми в помощ при вземането на правилно решение. Успявам да си създам и някаква представа на какво ниво се намирам. Също така, проверявам средната заплата за моята професия в България, като се взима предвид опита и образованието, в Zaplatomer.

С правилния човек ли съм?

На такава възраст сме, че се замисляме за създаването на семейство и бъдещето си с човека до нас. След всяко малко спречкване се поколебаваме за секунда, но всъщност, ако 80% от времето ни заедно сме щастливи и има едни 20%, в които не сме сигурни, то всичко е в рамките на нормалното.

От друга страна, ако осъзнаваме, че сме предимно нещастни, отколкото щастливи, това също не е толкова зле. Защо ли? Защото добиваме ясна представа какво не искаме във връзката си с един човек и можем да продължим напред, намирайки подходящата половинка.

Как да се справим?

Хайде, сега, извадете поредния лист хартия. И отговорете на тези въпроси:

• Кои са проблемите, които най-много ме тревожат?;
• Тези проблеми сериозни ли са или могат да се решат?;
• Какво харесвам в човека до себе си?;
• Какво не харесвам в него?.

В случай, че нямате сериозни проблеми с половинката си, а просто сте в по-тежък период (нещо напълно нормално), измислете начин да покажете любовта си. Мил жест, малко подаръче, романтична среща или просто мила бележка.

Много е възможно човекът до вас да се чувства по същия начин, затова разговорите са от изключителна важност.

В правилния кръг от хора ли съм?

Ежедневие. Все по-малко време намираме за приятелите си, но това ни дава и някои отговори за това как се чувстваме, когато общуваме с тях и дали ни липсват, когато не сме се виждали известно време.

Как да се справим?

Време е за поредния въпросник. Този път ще отговаряте на следните въпроси:

• Радвате ли се да ги чуете по телефона?;
• Изтощават ли ви разговорите с тях?;
• Виждали ли сте се в последните 3 месеца?;
• Приятелството взаимно ли е или само единият дава на другия?.

Много пъти съм се замисляла, че ако някога сключвам брак, на сватбата ми нямат място хора, с които не съм се чувала/виждала от повече от 3 месеца. Винаги съм била против големите сватби, на които има 200 човека, на които не им пука особено дали си щастлив или не, а в повечето случаи дори не познават половинката ти. Това е един от най-интимните моменти и трябва да е споделен с правилните хора, които от сърце се радват на щастието на влюбените.

Следвам този принцип и в живота си. Независимо дали са приятели, познати или роднини, в ежедневието ми нямат място хора, с които не сме си разменяли и една приказка в последните 3 месеца. Ако аз съм ги търсила толкова, колкото и те мен, значи всичко е взаимно. Това създава една чудесна цедка и много по-спокоен живот – без питанки, без притеснения и без спречквания.

Като за финал

Категорично не препоръчвам прибързаните решения, особено в тези трудни времена. Не се поддавайте на усещанията по време на кризата на младата възраст. По-скоро се отпуснете, разлистете тоновете хартия, които сте изписали с мислите си, и поразсъждавайте.

Кога за последно разгледахте внимателно целите в живота си? Начертайте сами пътя си, направете промяна, ако е нужно и се опитайте да облекчите това досадно безпокойство.

Ако всичко се провали, изпийте един студен таратор с много чесън. Всичко ще си дойде на мястото, гаранция-Франция. 😉