Не, не сте безнадежден случай. С ниско самочувствие са се сблъскали 85% от хората по Земята. Всички сме се чувствали недостатъчно добри, красиви и успели в даден етап от живота си.
Често се връщаме назад във времето, съжалявайки за нещо, което сме казали или направили преди 10 години, а това няма значение сега. Няма да има и след още 10 години. Хора сме и тези моменти на несигурност са абсолютно нормални. Когато, обаче, тези усещания са постоянни, това говори за ниска самооценка.
Самочувствието е начинът, по който гледаме на самите себе си. Това е субективна оценка, която не се основава на факти, а на лично мнение.
Много неща влияят на самочувствието ни, докато израстваме, а върху голяма част от тях нямаме никакъв контрол. Това може да е начинът, по който са ни отгледали нашите родители, както и преживяванията ни в ученическите години. Хубавото в случая е, че можем сами да работим върху формирането на положително мнение за нас самите, когато сме възрастни.
Но как?
Симптоми
Това не е диагноза, разбира се, а е по-скоро съвкупност от нашите навици, чувства и възприятия.
Симптомите може да включват:
- Възможно е да се чувствате безполезни, необичани и нежелани;
- Страхувате се от провал и вярвате, че не сте добър в нищо, което правите (а в същото време няма доказателства за това);
- Смятате, че вашите постижения не са кой знае какви, случайни са и не ги заслужавате;
- Често говорите негативно за себе си на самите себе си и на хората около вас.
Ако се съмнявате, че ваш близък има ниско самочувствие, наблюдавайте за:
- Човекът не поставя граници между себе си и другите;
- Готов е да се съгласи на всичко, защото за него е важно да бъде харесан;
- Страх го е да отстоява своята позиция, защото смята, че няма да бъде чут или хората ще спрат да го приемат;
- Избягва конфликти;
- Трудно му е да намира нови приятели и често се обсебва от тези, които вече има;
- Не следва мечтите си, смятайки, че са прекалено трудни за изпълнение, а той няма да се справи;
- Обърнете внимание на езика на тялото – отпуснати рамене, заемане на защитна позиция, избягване на зрителен контакт;
- Човекът избягва социални контакти и често изпитва тревожност, когато трябва да общува с хора.

Обърнете внимание!
Липсата на самочувствие може да e индикация за лошо психическо здраве. Негативните усещания, като чувството за безполезност и липсата на социални контакти, са често срещани при хора с депресия и тревожно и паническо разстройство. Силно препоръчвам работата с професионалист!
Причини за ниско самочувствие
Самочувствието се формира от ранното ни детство до младежките години. Тогава се развиваме като характер и добиваме представа как точно се вписваме в заобикалящия ни свят.
Преживяванията ни оставят траен белег върху нас самите и начина, по който гледаме на себе си. Ако родителите ни:
- Не са ни обръщали достатъчно внимание, това може да ни накара да се чувстваме безполезни и като бреме за хората, когато сме възрастни;
- Са ни се карали често, като възрастни се чувстваме некадърни и неспособни;
- Са страдали от ниска самооценка, ние несъзнателно ги имитираме.
Какво друго може да повлияе на самооценката ни:
- Чести критики от родители, учители и други възрастни около нас, докато сме деца;
- Тормоз в училище;
- Заболявания и психични проблеми;
- Неприятни житейски събития;
- Домашен тормоз;
- Край на сериозна връзка.
Също така, характерите ни играят важна роля. Някои хора преживяват травми в живота си, но не им позволяват да повлияят на самочувствието им.
Как да се справим?
Можем съвсем сами да се отучим от негативните си самовъзприятия. Разбира се, това не е лесно, защото се иска ежедневна практика и много търпение.
- Не трябва да се доверяваме на вътрешния си глас. Това, което чувстваме не е непременно вярно. Ако страдаме и от тревожност, нещата стават още по-сложни. Високият адреналин е полезен, когато сме в гората и бягаме от вълци, но не и когато кандидатстваме за работа. Трябва да се научим да се изправяме срещу страха си и да предизвикваме себе си.
- Хубаво е да поработим върху очакванията си. Често си поставяме недостижими цели и се смазваме сами, когато не ги изпълним. Имаме нужда от почивка!
- Не е полезно за нас да се сравняваме с другите. Всички постигаме целите си на различни възрасти, някои хора създават семейство на 20 години, други на 30 или 40. Същото важи и за кариерното развитие. Всеки е добре да се движи според своето течение. Когато – тогава.
- Преди време си бях правила списък с всичко, което умея добре и качествата, които харесвам у себе си. Опитах се да погледна на себе си като страничен наблюдател и бях очарована от човека, в когото съм се превърнала, въпреки трудностите. Това може да е полезно на всеки в такава позиция. Лошото е, че ако вие самите страдате от много ниско самочувствие, може би ще ви е трудно да го направите сами. Помолете близък приятел да ви помогне с този списък, възможно е това да промени гледната ви точка до известна степен. Имайте предвид, че ще отнеме време.
- Добре е да разговаряме със себе си, сякаш говорим на най-добрия си приятел. Бях гледала видео с участието на Уентуърт Милър, в което той обяснява този начин на самоговорене. Поствам видеото, защото смятам, че ще ви е полезно.
- Работа с терапевт. Терапевтът може да помогне да се осъзнаят причините за ниската самооценка, какво ги отключва и как да се справим с тези причини.
Често проблемите със самочувствието идват от ранното ни детство, от неща, които не зависят пряко от нас. Химичните процеси в организма ни също играят важна роля.
Мозъкът е нашият дом. Той трябва да ни носи уют и спокойствие, иначе би бил ужасно място за живеене. От нас зависи колко уютен ще бъде той, стига да си обръщаме внимание всеки ден.