Нека накратко ви разкажа за моето най-вярно другарче, което е навсякъде с мен вече повече от 7 години – паник атаката (ПА), или както аз и моят приятел я наричаме – Паника Таки. Точно така, има си име и всеки път, когато идва на гости от топла Гърция, му казвам “Паника Таки пак дойде.”

Преди да започна с историята си, която се надявам да накара много от вас да се почувстват разбрани, искам да ви уверя, че няма от какво да се притеснявате.

Това е състояние, което е много по-често срещано, отколкото си мислите и ако някой не ви разбира, това е или защото не е преминавал през това, или е преминавал, но за него това е “лудост” и го е страх да си признае, за да не го приемат хората по различен начин.

1. 2014 година – Началото

Всичко започна през 2014 година, когато приключвах средното си образование. Когато в живота следва рязка промяна е нормално човек да изпита тревожност, но често тя излиза извън контрол и прераства в паник атака.

За разлика от моите съученици, аз не се вълнувах за абитуриентския си бал, даже нямах желание да ходя. В главата ми бяха куп други притеснения – висше образование, финансова стабилност и животът занапред.

Баща ми имаше амбициите да завърша туризъм в Холандия в Stenden University, специалност, която мен по никакъв начин не ме влечеше.

Истината е, че от малка мечтата ми е да обичам професията си. Била съм свидетел на родителите си и дългите им години работа, която по никакъв начин не им е носила удоволствие, а само стрес, в името на това да живеем добре.

За мен е изключително важно човек да обича работата си, за да я върши добре. Разбира се, че всяка работа е изморителна, но когато вършиш нещо, което обичаш, умората е някак приятна. Както е казал Конфуций:

Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш.

Запознанството ми с Паника Таки

Първата ми паник атака беше през един петъчен следобед, в който гледах The Nanny и Фран се местеше да живее далеч от родителите си. Дадох си сметка, че не искам да съм на 2158 км от хората, които обичам и кучето си, за да уча специалност, която не ми интересна, а впоследствие и да работя нещо, което не искам. Тогава баща ми си беше у дома, отидох веднага при него и му казах, че няма да отида да уча в Холандия. Той прояви разбиране и ме успокои.

Реших, че искам да продължа по стъпките на средното си образование, което е Издателска дейност и масова комуникация, и да запиша Реклама в Нов български университет. Взех правилното решение и до ден днешен не съжалявам за това.

2. Симптомите

Първото посещение на Паника Таки ме свари неподготвена, изобщо не знаех какво се случва с мен. Много хора си мислят, че получават инфаркт или умират. Аз разбрах, че симптомите идват изцяло от психиката ми, защото бяха породени от определени мисли и притеснения. Също така, бях на 18, какъв беше шансът да получавам инфаркт в този момент и то на тази възраст? Симптомите бяха следните:

• сърцебиене;
• виене на свят;
• причерняване;
• гадене;
• прилив на адреналин;
• изтръпване на крайниците;
• “препускащи” мисли, които ме стресираха допълнително;
• студена пот;
• пресъхване на устата.

Естествено, веднага тръгнах по лекари, защото смятах, че проблемът е здравословен, но се оказа, че съм в добро физическо здраве.

3. Кога се появява при мен и как се справям?

До ден днешен Паника Таки ми идва на гости и ми носи куп неприятни мисли и чувства. Най-често, когато следва голяма промяна, някакво ново начинание или събиране с много непознати за мен хора на едно място. С времето съм се научила да не ѝ позволявам да контролира до голяма степен живота ми. Да, мога да откажа да изляза с приятели, но никога не взимам кардинални решения под нейно влияние.

Смея да кажа, че вървя напук на нея и правя големи стъпки напред, без да позволявам “пиперливият ѝ език” да ми пречи.

Какво правя?

• Първото, което правя е да осъзная откъде идва проблемът. Защо се паникьосвам в момента? Много е важно да се отстранят факторите, които причиняват паниката. Това е начинът на мозъка да ни каже “Хей, имаме проблем и е време да го решим заедно!”. Дали това ще е да приключим токсична връзка, да напуснем работата си, ако тя ни прави нещастни или да се преместим да живеем на друго място, важното е да направим промяната.

• В моя случай съм осъзнала, че трябва да действам бързо, като отлепяне на лепенка от кожата. Ако ме е страх да направя някаква стъпка, но съм сигурна, че всичко ще е наред, правя я. Всички пъти, в които съм излизала от комфортната си зона в последните 2 години са ми донесли истинско удовлетворение и Паника Таки започва да идва все по-рядко, защото усеща, че не може да ме уплаши и няма от какво да ме предпази.

• Много хора, страдащи от паническо разстройство, намират успокоение в медитацията и слушането на релаксираща музика. Аз съм се опитвала да медитирам, но не е лесно, когато около мен винаги има някое кученце, което иска внимание, но и животните много помагат при такива състояния.

• Разходките до голяма степен ми помагат, както и правенето на приятни за мен занимания, като чистене, пеене, гушкане на животни, четене на книга или играене на настолни игри.

• Имам приятели, които при паническа атака ми звънят да се чуем, защото имат нужда от човек, който е минавал през това. Аз съм другата крайност. Когато дойде Паника Таки, обичам да оставам насаме с нея. Аз да мълча, а тя да ми каже какво я води при мен. Всички хора преминават по различен начин през този катарзис.

Лекарства и хранителни добавки

• Минавала съм и през хапчета против тревожност, които ми носеха известна доза успокоение, но заедно с това и напълняване, задържане на вода, летаргия и липса на мотивация.

• Днес приемам хранителни добавки, като витамин B, магнезий, индийски женшен (ашваганда) и добрата стара комбинация от мента, глог и валериана, но само при много силно притеснение. Чувствам се много добре. Разбира се, след консултация с лекар. Не приемайте хранителни добавки и лекарства без да сте се консултирали със специалист.

4. Как можете да помогнете на човек с паник атаки?

Може би е невъзможно да помогнете на човек в дългосрочен план, ако страда от ПА, трябва си помощ от психолог, но има неща, които да правите, за да го успокоите в даден момент:

• Не го обвинявайте и не му слагайте етикети! Това е напълно нормално състояние, за което започва все повече да се говори и да му се обръща внимание.;
• В никакъв случай не казвайте “Успокой се!”.;
• Попитайте го дали иска пространство или прегръдка и му дайте някое от тези неща.;
• Кажете му, че ще сте до него и ще го подкрепяте. Дори да е просто да мълчите заедно, докато “бурята” отмине;
• Чела съм, че хапването на един банан помага, защото покачва серотонина и мозъкът отказва да приеме, че е в “опасност”, ако се храним, защото ако сме в животозастрашаваща ситуация, няма да си хапваме спокойно, а ще бягаме. На мен лично това не ми действа, но може на вашия човек да помогне;
• Ако често си имате вземане-даване с Паника Таки, споделяйте колкото се може повече с хората за присъствието ѝ. Много хора ги е срам, че я познават, но имат нужда от разбиране. Можете да им дадете подкрепа, просто защото сте споделили за нея.

5. Известни личности с паник атаки и тревожност

За да ви уверя, че това е нещо съвсем нормално, ще изброя някои известни личности, които са се сблъсквали и/или продължават да се сблъскват с ПА.

• Райън Рейнолдс;
• Кендъл Дженър;
• Ема Стоун;
• Дженифър Лорънс;
• Сиа;
• Майли Сайръс;
• Кристен Стюърт;
• Бионсе;
• Джони Деп и други.

Няма защо да се страхуваме от Паника Таки, защото тя иска да ни предпази. Алармира ни кога да очакваме опасност, важното е да успеем да я убедим, когато греши, защото често е объркана и притеснена за нас и начина ни на живот. Важното е да се вслушваме в нея.