Часовникът ми крещи от стената “Хайде, Кристина, трябва да си предадеш статията!”. Стрелките тиктакат все по-оглушително, а аз и Паника Таки стоим в ступор пред екрана и единственото, което се стрелка в мислите ни е “Няма да се справя. Не съм достатъчно добра”. Ако сте копирайтър, като мен, знаете как е – писателски блок. Хубаво, ама аз имам краен срок за предаване, а се разсейвам да пиша тази статия, защото съм буквално блокирала и не мога да завърша една медицинска такава.

Ако и вие често сте изправени пред писателски блок, мога да ви дам няколко съвета, които често помагат, но не винаги. Всичко зависи от състоянието на духа ви, от заобикалящата ви среда и натовареността в ежедневието ви.

Просто пишете

Когато мозъкът ми е в застой, просто пиша. Нахвърлям неща с всичките печатни и граматически грешки, никаква подредба на текста, дори препинателни знаци пропускам. Пиша си текста с каквото ми дойде на акъла (както в момента, простете, ако има грешки).

Когато съм отпочинала и мисля трезво, сядам и редактирам всичко отначало докрай. Поправям всички грешки, правя изреченията смислени, слагам един шрифт Times New Roman в размер 12, междуредие 1.5, двустранно подравнен текст. Добавям едни хубави хединги, булети и готово.

Намалете разсейващите фактори

Докато работя винаги слушам някой подкаст, семинар или музика и това не ме разсейва, даже напротив. Поглеждам и кой ми е писал, разбира се. Краста си е.

Скоро гледах едно видео за разсейването по време на работа и там съветът беше да изключим всичко, което ни разконцентрира за 45 минути. В тези 45 минути трябва да сме отдадени само и единствено на работата си. Опитах в следния ред:

• спрях известията от телефона (спрях ги още преди година и видях колко освобождаващо е това, още не съм ги пускала);
• затворих таба с Фейсбук;
• направих си чай;
• навих си аларма за след 45 минути;
• пуснах си музика за концентрация. Обикновено избирам хаус музика, тъй като не изисква от мен да пея, а и ритъмът действа концентриращо.

Знаете ли какво стана? Алармата звънна, защото бяха минали тези 45 минути, аз я спрях и продължих да работя. Не очаквах от първия път да се получи и писателският блок просто да изчезне, но явно съм доста упорита.

Движение

Има един израз “Ако ме видите, че тичам, бягайте и вие, защото очевидно нещо ме преследва”. Следвах тази максима доста дълго време, но накрая се предадох. Преди 7-8 месеца осъзнах, че е много приятно по средата на деня просто да отделиш известно време за спорт. Колкото време можеш и за какъвто спорт искаш.

Първо започнах с бягаща пътечка, после добавих към нея и тренировки с тежести, сега съм предимно на тежести и понякога велоергометър. Не го правя, за да имам хубава фигура. Не се получава, защото има кюфтета в хладилника, но след тренировка се чувствам освежена и готова за нови… текстове.

Ачийвмънти (Постижения)

Тук вече се обажда геймърката в мен, която побеждава писателския блок, като главния бос в любимата игра. Стигнах до това нещо с ачийвмънтите и си го добавих в ежедневните дейности. Приятелят ми ми каза, че има такъв подход, наречен геймификация. Опитах се да го обясня и на един малък геймър у дома, който не искаше да си пише домашните. Давам пример с домакинство, после и за работа ще говорим.

Имам съдомиялна за изпразване, а аз съм уморена и си правя чай. Казвам си “Сега, докато ти се стопли водата за чая (около 3 минути) трябва да изпразниш цялата съдомиялна и да подредиш съдовете по местата им”. Хоп-троп, захващам се и се чувствам все едно съм на състезание. Все едно съм в някоя игра, намирам се в пещера и за 3 минути трябва да я напусна. Винаги успявам, трябва да увелича трудността. 😉

За работа правя подобно нещо. Казвам си “Този абзац трябва да го напишеш до 21:00 ч. и след това да си почиваш”. Стягам се и го правя. Представям си, че нямам друг избор и това трябва да се свърши на всяка цена. Е, не винаги се получава като със съдомиялната, но в 70% от случаите се постига успех.

Хубавото на този вид поставяне на ачийвмънти е, че когато успеем да ги завършим, мозъкът ни отделя серотонин и изпитваме едно чувство на задоволство.

Та да, ето че могло. Тази статия я написах за 40 минути, надявам се да съм успяла да си редактирам нахвърляните мисли. Сега дано и досадният писателски блок да си е тръгнал и да се заема с медицинската статия, стискайте палци.