Домашното насилие и фразите, с които го посрещат близките на жертвите – “Той не би те ударил без причина, сигурно го предизвикваш с нещо.”, “Е, че ти не го ли прецени, че е такъв, когато го срещна?”, “Защо си още с него, зарежи го!”. Затова, те често крият. Не споделят с никого, че има проблем и страдат сами, а понякога с тях страдат и децата им.
Домашното насилие идва под различни форми и не се ограничава до пол, възраст и социален статус.
Статистиката за изминалта 2020 година е, че са получени 3057 сигнала за домашно насилие – 349 от мъже, 898 за насилие над деца и 2500 сигнала за такова над жени.
Според СЗО, за 2019 година са умирали по 2 жени, жертви на домашно насилие, на ден.
UNICEF съобщава, че в България 30% от децата споделят за насилие върху самите тях и то зад затворените врати на своя дом.
За съжаление, неофициалната статистика е още по-тревожна.
В тази статия ще обърна внимание предимно на насилието над жени, тъй като процентът пострадали е по-голям. Това не означава, че точките, които ще обсъдя по-долу, не биха били полезни и за други пострадали.
Какви ли са знаците от поведението на един насилник и етапите, през които преминава? Нека разберем.
Началото
До голяма степен, домашното насилие се припокрива със Синдромът на сварената жаба. Защо ли? Защото ако поставите жаба във вряща вода, тя мигновено ще изскочи, но ако я поставите в студена и я нагреете бавно, тя няма да предвиди опасността, няма да избяга и ще я сготвите.
Човек, склонен към насилие, няма да дойде на първа среща с вас и да ви удари шамар, защото няма да ви види повече.
Обикновено, такъв индивид е изключително харизматичен, грижовен и галантен. Ще ви накара да се почувствате наистина специални, а той знае как да го постигне.
Това, разбира се, не означава, че ако мъжът до вас е такъв, той е склонен към насилие. Има някои “червени лампички”, за които да внимавате:
- уж невинни коментари, относно външния вид, от типа на “Май трябва да се храниш по-малко, напълняла си” и подобни, касаещи и физическите особености;
- “съвети” да промените стила си – дрехи, прическа, начин на гримиране, така, че да се превърнете в “неговия тип жена”;
- подмятания за работата ви и как тя не струва нищо, как вас не ви бива и как всички са успяли, а вие не;
- коментари, опитващи да ви настроят срещу близките ви.
Естествено, това няма да стигне, за да вземете мерки. Това е само началото.
Вие ще се защитите, а човекът срещу вас, най-вероятно, ще се извини и ще се оправдае, че не е искал да ви обиди. Уви, този тип заяждане ще продължи.
Целта е бавно самочувствието ви да се срине.
Ограничението
Ако първата точка не е била достатъчна, за да ви алармира за опасност, продължавам с ограниченито и/или дистанцирането от хора.
Изказвания, които могат да са ви познати:
- “Защо ще излизаш с други хора? Аз не съм ли ти достатъчен/достатъчна?”;
- “Може ли и аз да дойда, когато ще излизаш с приятели/приятелки?”;
- “Забранявам ти да си пишеш/да говориш с противоположния пол.”
Постепенно ще се дистанцирате от приятели и роднини.
Искам да поясня, че има голяма разлика между това двама души да са си самодостатъчни и сами да са избрали да си бъдат само двамата, и това такъв избор да не бъде даден.
Насилникът не търси непременно да удари. Той иска да контролира, а орязването на контактите е един добър начин, с който да предизвика безпомощност у вас. Лека полека ще започнат коментари като:
- “На кого ще се оплачеш сега, като нямаш приятели?”;
- “Никой не те харесва и не иска да общува с теб.”;
- “Имаш само мен, всички други те изоставиха.”;
- “Без мен си нищо.”
Емоционален тормоз
Когато всички заяждания от предната точка са били успешни и вие вече се чувствате с ниско самочувствие и сами, започва емоционалният тормоз.
98% от домашното насилие е именно емоционално и дори е по-трудно да напуснете такава връзка, отколкото, ако сте жертви на физическо или сексуално насилие. Защото това е, може би, границата, която знаете, че не трябва да се прескача. Знаете, че дори и да се свържете с органите на реда и да се оплачете, че човекът до вас ви унижава, те няма да ви обърнат внимание.
Също така, насилникът знае как да се извини – сълзи, цветя, заплахи за самоубийство, причакване пред дома ви и молене, понякога с думите “Не мога да живея без теб!”.
Не се притеснявайте, той МОЖЕ да живее без вас и още как. Веднага след окончателната ви раздяла, той ще си намери половинка, за да докаже на себе си, че проблемът е бил във вас, докато вие ще лекувате още раните си. Вероятно е дълго време да не допуснете нов мъж в живота си, защото ще имате проблеми с доверието и ниското си самочувствие.
Ако раздяла не последва, а простите на този човек, бавно и сигурно ще станете имунизирани срещу емоционалния тормоз. Той ще ви кара да се чувствате благодарни, че ви обича, защото никой друг не би могъл. Все пак, проблемът е във вас.
Възможно е насилникът да ви забрани да работите, защото той изкарва достатъчно пари. Така ще има достатъчно контрол върху финансите ви, ще ви казва за какво можете и за какво не можете да харчите пари. А, и не забравяйте, че трябва да се грижите за домакинството и децата.
Гневът
Това е следващата фаза. В нея ще бъдете обиждани директно и ще бъдете подложени на постоянни крясъци за нещо, което сте или не сте направили. Заради изтощението, депресията и паник атаките, от които ще страдате, породени от емоционалния тормоз, няма да искате да си тръгнете и сигурно ще останете в тази среда.
Този гняв може да е насочен към:
- ястие, което е приготвено по начин, който не се харесва на партньора;
- фраза, която употребявате често и той се дразни за това;
- покупка, която не е одобрена от партньора;
- закъснение при прибиране у дома.
Заплахите
Предният етап често продължава и заедно с него започва и този, който цели увеличаването на страха у жертвата.
Заплахите могат да бъдат следните:
- “Ако те видя да говориш с мъж, ще те пребия.”;
- “Ако кажеш на някого какво се случва вкъщи, ще те смачкам!”
- “Ще те изхвърля с детето на улицата.”
Физическото насилие
Обикновено насилникът знае къде да удари – някъде по тялото, където сте покрити с дрехи.
Има един червен флаг, който да ви подскаже, че може някой ден да се стигне до фатален край – душенето. Само вие можете да решавате какво да обвие врата ви, а това със сигурност не са ръцете на партньора ви, който ви стиска с всичка сила. Това е сигурен знак, че този човек е способен да убие.
Как можете да помогнете?
Ако някой ваш близък е подложен на тормоз у дома, избягвайте да го съдите за изборите му. Проявете разбиране, изслушвайте го и не го притискайте за нищо. Споделето му какво се е променило в него и какво ви притеснява. Предложете му подкрепа, ако е решил да се махне от тази токсична връзка – финансова, намиране на работа (ако жертвата няма такава), домашен уют и любов.
Имайте предвид, че дори и да е настъпила раздяла, шансът на жертвата да се върне при насилника си е много голям.
Ако вие сте жертва на насилие и искате подкрепа, можете да се свържете с Национална гореща телефонна линия за пострадали от насилие, като телефоните са:
- 0800 1 8676;
- 02 981 7686.
ВАЖНО! Статията не е вдъхновена от моя личен живот! Голяма част от информацията е взета от разкази на мои близки и от най-големия в света сайт за психично и емоционално здраве – Psychology Today, който можете да посетите.